Случвало ли Ви се е да срещнете подобна ситуация: Новосъздадено дружество (най-често ООД или ЕООД) с 2 лв. капитал на следващия ден след регистрацията си придобива имущество за стотици хиляди, че и повече?
На мен ми се е случвало и то често. И винаги съм се чудил - защо правят глупости тези хора? Има ли някой който да смята, че тази ситуация е нормална? Ще обясня кое е ненормалното и какви проблеми възникват.
Обикновено когато някой инвеститор (един, двама или трима) решат да направят "нещо", като например да вложат "едни пари в нещо (разбирайте бизнес или активи)" с идея да го развиват известно време или да го продадат след време или комбинация от развиване и продажба, си прави предварително сметката колко ще му струва първоначалната инвестиция и дали парите са налични или ще се осигуряват от някъде в бъдеще. И след като сметката е направена и парите са осигурени (собствени, заети от приятел, взети от банка, но вече са на разположение да бъдат "вкарани" в "нещото"), този някой обикновено се обръща към адвокат да му (им) направи дружество. И адвоката го прави по "линията на най-малкото съпротивление". С минимален капитал. Къде ще се занимава адвоката да обяснява на някой: Че трябва да внесе едни пари по една сметка, Че после трябва да мине решението за вписване в търговския регистър, Че чак после ще могат да се изтеглят парите, Че колкото повече пари са внесени, толкова повече се увеличавала отговорността на съдружниците пред трети лица (На това винаги съм се удивлявал - я си представете едно тотално декапитализирано дружество с отрицателен собствен капитал, но пък много голям основен. И с какво точно и до колко отговарят съдружниците, ако кредиторите няма какво да осребрят като имущество, освен ако кредиторът не е НАП?), Че ситуацията с обясненията се усложнява няколко пъти ако "инвеститора" е чужденец и ако темата за откъде има парите е ле-е-е-ко чувствителна. Та адвоката, като един истински адвокат, няма да тръгне да си губи времето за неща, за които клиента няма да му плати допълнително, я? Резултата е постигнат - създадено е едно дружество с минимален капитал и на следващия ден същото това дружество закупува я бизнес, я активи на стойност многократно превишаваща парите, с които то разполага. Всички са щастливи и след обхваналото ги всеобщо щастие се появява едно малко тъмно облаче - ама сега ще трябва и счетоводител (ей, пак излишни разходи!). Та, в един момент дружеството с минимален капитал и голямо имущество попада при някой колега. И колегата започва да пита като как ще се оформи документално, ако вече не е оформена, разликата между стойността на придобитото и основния капитал на дружеството. Най-"лесния" вариант е чл.134 от ТЗ. Проблемът е обаче, че както и да бъде оформена документално тази разлика - допълнително финансиране, заем или безлихвен заем, ако дружеството не я върне в срок до 5 години от както стане изискуема, ще трябва да увеличи (доброволно или не) с нея облагаемата си печалба. За да не се плаща корпоративен данък, изходите са два:
1. Или дружеството да я върне на собствениците си, което означава, че трябва да има дейност, която да донесе приходи, вероятно да се плати ДДС и корпоративен данък и едва тогава да се връща.
2. Или да се увеличи основния капитал (капитала - както е дефиниран в ТЗ).
От така описаните варианти, само увеличението на капитала може да се направи без от него да произтекат плащания за данъци, но пък ще има различни други плащания - за адвокат (нов дружествен договор, оформяне на документи), за търговски регистър, вероятно за вещи лица (защото трябва собствениците да апортират свое вземане от дружеството в капитала на същото дружество), оценители (защото собственика може и да е реализирал облагаем доход при замяната на дълг срещу собственост и трябва да може да докаже дали "печели" или "губи" от замяната и да защити размера на "печалбата" или "загубата" при ревизия) и разбира се време.
И какво излезе - Ненормална ли е ситуацията? Според мен, да.
А как се стигна до там? Чрез регистрирането на дружество с минимален уставен капитал.
Кой регистрира така дружеството? Адвоката.
Кой си го отнесе накрая? Счетоводителя, защото "занесе" лошата вест, че трябва да се плаща. Или по-лошо, не каза нищои мина данъчна ревизия, която връчи акта.
Използвам да кажа, че не поставям всички адвокати под общ знаменател. Работил съм с адвокати, които разбират за какво става въпрос и коментират с "инвеститора" преди вписване на дружеството в търговския регистър.
Как да не попадаме в подобна ситуация ? Съвет към "инвеститора". Има смисъл да се регистрира дружество с минимален капитал ако плановете са то да придобие някакъв актив, да го продаде в краткосрочен план (до 4 години от придобиването, 1 година е резерв) и да възстанови средствата на собствениците си. Другия случай е ако бизнеса е толкова успешен, че успее да генерира в краткосрочен период от време (същите 4 години) достатъчно пари, че да възстанови средствата на собствениците си. Практиката обаче показва, че толкова успешен законен бизнес няма. Но даже и в тези два случая пак стои открит един "малък" проблем. За данъчни цели няма такова нещо като безлихвен заем. Т.е. за данъчни цели собственика ще трябва да декларира и облага доход (приход) от лихви. По подобен начин стои "малкия" проблем с лихвите и в контекста на временна финансова помощ по реда на чл.134 от ТЗ.
И в крайна сметка - какво да правим? Няколко пъти споменах, че инвеститора би трябвало да си е направил сметката какви пари ще са необходими за първоначалната инвестиция. Доразвийте тази "сметка" така, че да има очакване за размера на необходимостта от парични средства до момента в който инвестицията започне да генерира пари и да покрива с тях плащанията си в пълен размер. Получи се сума в размер примерно на 150 хил.лв. Кажете на адвоката, че искате дружеството Ви да има капитал от 150 хил.лв.и приключете въпроса. Ако не разполагате със средствата в момента, можете да направите едно или няколко последващи увеличения на капитала, преди дружеството да инвестира една по-голяма сума пари.