Колегите знаят, а останалите навярно се досещат, какъв е механизма на прилагане на ДДС.
Накратко: начислявам ДДС върху продажбите си и вместо да го внеса целия в бюджета имам право да приспадна начисления ми на мен ДДС от мои доставчици. Ако се случи така, че да нямам продажби, то начисления ми на мене ДДС от доставчици следва да ми го върне държавата.
И тук е абсурдността на закона. Защо трябва да имам право да приспадам нещо? Вместо това не е ли по-добре да ми намалят ставката и въобще да нямам право на приспадане на данъчен кредит? Според мен е по-добре.
В практиката всички проблеми между бизнеса и данъчната администрация започват точно от правото на приспадане на данъчен кредит.
Защо се получава така? Защото правото на приспадане на данъчен кредит не е право по презумпция. За да имам право на приспадане на начислен ми ДДС трябва да използвам получената доставка за последващи ОБЛАГАЕМИ доставки. Отделно от това, има случаи при които по закон нямам право на данъчен кредит. И в процеса на ревизии най-често се стига до там да ме карат да доказвам наличието на последваща облагаема доставка. Ако стоката или услугата е вече използвана за последваща ОБЛАГАЕМА доставка - проблем няма. Но какво се случва, ако все още не е използвана? Налага се да се доказват бъдещи намерения. Любим похват на данъчните е да отказват приспадане на данъчен кредит с аргумент: "Не е установено по безспорен начин, че стоката (услугата) ще се използват за последваща облагаема доставка." Повярвайте, няма такъв абсурд - "по безспорен начин". Единственото безспорно нещо, може да бъде нещо, което вече се е случило. Що се касае за бъдещи действия - там "безспорни" факти няма.
Ето пример, как може да Ви се откаже право на приспадане на данъчен кредит:
Закупен нов недвижим имот с цел последваща продажба. Документите за покупката са изрядни - нотариален акт, плащания само по банков път, произход на парите, доставчика е "читав". Имота е обявен за продажба в посредническа агенция за недвижими имоти за което има сключен съответен договор. Агенцията го е обявила за продажба и е качила снимки в сайта си. Перфектно, нали? Е да, ама собственика на имота иска възстановяване на около 100 хил.лв. платено от него ДДС на доставчика, а данъчната администрация не иска да връща пари. На всичко отгоре има и УСТНИ указания, да прави всичко възможно, но да отказва възстановяване на данъчен кредит (криза е, няма пари в бюджета и т.н.). И се стига до фразата: "установено по безспорен начин".....
Медала има и друга страна. Вината не е само в нежеланието на данъчната администрация да възстановява пари. След като има възможност някой да дава пари, винаги се намира желаещ да ги вземе, даже и да не му се полагат.
Е, не е ли абсурдна подобна ситуация?
Вместо да си играем на начисляване и приспадане на 20%, не е ли по-добре единствено да начисляваме, но в по-малък размер. Примерно 2%. Защо 2%? Сметката е много проста - 10% е, да кажем "нормална", че ако не и завишена, норма на печалба. 20% от 10% (нормалната норма на печалбата) са 2%. (Между другото с 2% данък се облагат застрахователните премии от 2011 г. в България). И облагайки продажбите си с 2% данък да си спестим всичките нерви и разправии в процеса на данъчен контрол, а и да "затворим вратата" пред желаещите неправомерно да получават. Работата и на счетоводители и на данъчни щеше да намалее значително като обем, нерви щяха да се спестят, а и ресурси (под формата на заплати и осигуровки, консумативи - под формата на хартия, е-мейли, телефонни разговори, ксерокопиране и т.н.).
Смятате ли вече като мен, че механизма на облагане с ДДС абсурден?