С брой 99/2011 г. в параграф 89 от ПЗР на Закона за бюджета на РБ за 2012 г. е създаден чл.5в в Закона за счетоводството. Нищо особено не е, само дето т.2 гласи, че Министъра на финансите "изготвя становища и методически указания по прилагането на този закон (Закона за счетоводството) и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия".
Така. На практика това означава, че предприятията прилагащи НСФОМСП трябва да забравят какво пише в стандартите и да следват стриктно дадените по тях разяснения от министъра. А министъра в момента и по-нататък във времето ще има една грижа и тя е да напълни бюджета. На негово подчинение е и му е много свидна и НАП (данъчното). Та, а сега да се замислим колеги, дали някои от принципите върху които се основават стандартите, няма да бъде изтълкуван "както дявола чете евангелието" само и само да има на всяка цена постъпления в бюджета.
Искате ли примери?
1 Пример (цитирам по памет част от един ревизионен акт): Като е направило обезценка на вземанията си, без да разполага с никакъв документ, дружеството е нарушило и принципа за предпазливост, който изисква всички стопански операции да са документирани
2 Пример: Мисля 1996 г. в условията на свръх инфлация, министерство на финансите се разпорежда да не се прилага НСС18-Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация. Причината - да не гръмне бюджета.
Стига толкова примери. Защо изобщо коментирам тази тема? Защото в компетенцията на главния данъчен директор, който е подчинен на министъра на финансите, е да дава разяснения по приложението на данъчните закони. А счетоводство и данъци са две различни неща. Въз основа на счетоводния финансов резултат, коригиран по определен начин, се определя данъчната печалба или загуба. Механизмите за коригирането са разписани в ЗКПО, по рано бяха в ЗДп, а корените им са в Указ за стопанската дейност. И след като има на разположение механизмите да се коригира счетоводната печалба, за да се определи данъчната печалба от която се изчислява данъка, защо е нужно министъра на финансите да има и правомощията да дава разяснения как точно трябва да се формира и счетоводната печалба? Защо не се оставят нещата така, както са - положени на принципна основа и в компетенцията на професионална организация или на звено, подобно на закрития съвет по счетоводство (но не на подчинение на МФ) да бъде да дава подобни указания? Поне от както е започнала демокрацията, аз не помня някой министър на финансите да е бил счетоводител, че да му е било ясно какво да прави в счетоводството. Всъщност сещам се за един заместник министър, който сам напусна - Ал Джабури. И други няма. Е, като не познаваш нещо, какви разяснения можеш да дадеш по приложението му?
Така. На практика това означава, че предприятията прилагащи НСФОМСП трябва да забравят какво пише в стандартите и да следват стриктно дадените по тях разяснения от министъра. А министъра в момента и по-нататък във времето ще има една грижа и тя е да напълни бюджета. На негово подчинение е и му е много свидна и НАП (данъчното). Та, а сега да се замислим колеги, дали някои от принципите върху които се основават стандартите, няма да бъде изтълкуван "както дявола чете евангелието" само и само да има на всяка цена постъпления в бюджета.
Искате ли примери?
1 Пример (цитирам по памет част от един ревизионен акт): Като е направило обезценка на вземанията си, без да разполага с никакъв документ, дружеството е нарушило и принципа за предпазливост, който изисква всички стопански операции да са документирани
2 Пример: Мисля 1996 г. в условията на свръх инфлация, министерство на финансите се разпорежда да не се прилага НСС18-Счетоводни отчети при условията на свръхинфлация. Причината - да не гръмне бюджета.
Стига толкова примери. Защо изобщо коментирам тази тема? Защото в компетенцията на главния данъчен директор, който е подчинен на министъра на финансите, е да дава разяснения по приложението на данъчните закони. А счетоводство и данъци са две различни неща. Въз основа на счетоводния финансов резултат, коригиран по определен начин, се определя данъчната печалба или загуба. Механизмите за коригирането са разписани в ЗКПО, по рано бяха в ЗДп, а корените им са в Указ за стопанската дейност. И след като има на разположение механизмите да се коригира счетоводната печалба, за да се определи данъчната печалба от която се изчислява данъка, защо е нужно министъра на финансите да има и правомощията да дава разяснения как точно трябва да се формира и счетоводната печалба? Защо не се оставят нещата така, както са - положени на принципна основа и в компетенцията на професионална организация или на звено, подобно на закрития съвет по счетоводство (но не на подчинение на МФ) да бъде да дава подобни указания? Поне от както е започнала демокрацията, аз не помня някой министър на финансите да е бил счетоводител, че да му е било ясно какво да прави в счетоводството. Всъщност сещам се за един заместник министър, който сам напусна - Ал Джабури. И други няма. Е, като не познаваш нещо, какви разяснения можеш да дадеш по приложението му?